От Любов към Тялото ми

Здравей, мило мое тяло!

Прости ми, че толкова години се бях научила да те насилвам и пренебрегвам, да не се грижа по най-добрия начин за теб. Прости ми, че не се грижих за теб така, както имаше нужда, така, както толкова пъти си ми давало знаци – от кое се чувстваш добре или пък точно обратното.

Бях се научила да бързам, да търча по задачи, защото винаги имаше някаква работа, нещо важно да бъде направено, да се погрижа за нещо навън или пък за някого навън.

Моето осъзнаване за целия този „вреден“ за мен модел на живот започна преди повече от 12 години, когато точно чрез моето тяло, родих голямата си дъщеря, но и аз се родих отново за втори път. Първи голям поправителен за начина ми на живот, който ме погубваше, караше ме да следвам сляпо нечии, чужди модели, наложени ми отвън – от семейството ми, от обществото, от целия външен свят. Така за първи път открих хомеопатията като инструмент за лекуване на тялото, но и на душата, травмите от детството, на тези зловредни за мен модели, които ме бяха вкарали в дългогодишна депресия, които ме бяха накарали да вярвам, че не заслужавам любов, удоволствие, щастие, радост.

И за да затвърдя минаването през трансформацията на тялото и душата – през 2012 година минах през втория поправителен – с раждането през моето тяло на втората ми дъщеря. Тогава вече бях записала да уча 4-годишно обучение по класическа хомеопатия. А две години по-късно вече учех психология. И след още две години пък записах квалификация като гещалт психотерапевт – още едно 4 годишно обучение. Много обучения и лична терапия на душата и тялото ми минах от тогава – от 2009 година насам.

Много силно вярвах за връзката между душата и тялото; между психическото състояние на човек и симптомите, които тялото развива. А сега вярвам с цялото си сърце и целия опит зад гърба ми как всеки един симптом е свързан с мисъл и емоция. Тялото ни е толкова мъдро, то е наш приятел, а не наш враг, както толкова дълги години са ни го вменявали.

Мило мое тяло, прости, че все още има моменти, в които забравям за теб, потънала в поредната задача, дейност и отнесла се от земното. А точно ти ме връщаш тук обратно към материята, защото ти си моя храм и моя дом тук на Земята.

Обичам те, мило мое тяло и ти благодаря! Благодаря ти за всяка болка, за всеки симптом, защото ми напомняше и напомняш, че е нужно отново да се обърна навътре към себе си, да потърся чувството, емоцията, мисълта, нуждата.

Да, зад всеки симптом стои неудовлетворена нужда.

Да, зад всяка емоция, стои неудовлетворена нужда.

Да, за да е щастливо тялото, е нужно ние да сме щастливи, да са ни удовлетворени нуждите от любов, сигурност и безопасност, признание, подкрепа.

Моето тяло ме обича безусловно.

Твоето тяло те обича безусловно.

Мило мое тяло, обещавам от този момент да те обичам и се грижа за теб още по-добре – да ти давам това, от което имаш нужда и знам, че ти ще отвърнеш със същото!

Обичам те, мило мое тяло!

С обич,

Диана

 

П.П. Ако тази статия ти е харесала, може да я споделиш там, където би могла да докосне, помогне, вдъхнови.

Благодаря ти за подкрепата!

/0 Коментара/от

За изборите в живота и смисъла на едно партньорство

Здравей, приятелю, днес на 4.04.2021г. – деня, в който се празнува професионалния ден на психолога и избираме нов парламент, който да управлява държавата ни, реших да седна и вдъхновена да пиша по темата за партнирането.

Какво е общото във всичко? Ами психологът помага на човек да опознава себе си, да разбира как трудностите и проблемите в живота му са възникнали. Човекът започва да разбира, приема и обича повече себе си, интегрирайки отцепените от личността и идентичността му вътрешни части. И тогава тя/той може да прави съзнателни избори, така че да организира живота си по по-добър за нея/него начин. Овластява се с вътрешната си сила и поема отговорност за живота си.

А именно днес е ден, който имаме шанс поемайки отговорност като граждани на тази прекрасна и красива България, да направим съзнателен избор за промяна. Промяна към новото, по-доброто, по-здравото и вътре и отвън.

И как всичко това се свързва с партньорството?

Темата за партньорството винаги е била актуална за мен. Човешките взаимоотношения са ми много интересни и от 12 години насам ги изследвам съзнателно. Когато говоря за партньорство, имам предвид човешките взаимоотношения между двама човека. И за мен това е изкуство, което все още развивам и в себе си.

Аз възприемам хората за равни, всеки един човек има еднакво право на живот, добруване, благосъстояние, любов, грижа, закрила, сигурност, уважение. И това го казвам независимо дали е малък или голям на възраст човека.

И във всяко едно взаимоотношение е нужно да има изслушване, зачитане, баланс.

И за да го има всичко това е нужно да си отделим пространство и време, за да се вгледаме вътре в себе си, да се свържем с любовта вътре в нас, да разгледаме вътрешните си процеси, вътрешните си връзки отвътре, своите емоции, страхове, вярвания. И в този дълбок процес е нужна много подкрепа, доверие, загриженост, обич, търпение.

А външното партньорство – дали интимно, приятелско, терапевт-клиент, възрастен-дете – служи единствено за подкрепа и израстване и ако не е такова е нужно да намерим тези хора и връзки отвън, които го правят такова.

Много от нас сме израснали в дисфункционални семейства. Какво имам предвид? Нуждите ни като деца – а именно от безусловна любов, топла грижа, близост, разбиране, подкрепа, защита и закрила, усещане за сигурност и доверие – не са били удовлетворени. И така ние сме заучили определени модели на поведение, които са ни помогнали да оцелеем в тази среда. Но сега като големи изпитваме трудности в живота си, във взаимоотношенията с другите и не знаем как да се справим и постигнем добруване.

Това го пиша с цялото ми уважение, разбиране и приемане, че възрастните, които са се грижили за нас като деца са дали най-доброто, което са знаели, имали вътре в себе си и разбиранията си за живота.

Израствайки и аз в дисфункционално семейство, започнах своето съзнателно вътрешно търсене, разбиране и интегриране преди 12 години. Това ме доведе и до професиите, които практикувам днес – на психолог, психотерапевт, хомеопат и енергиен лечител – с единствената цел – да подкрепям своите клиенти по пътя на вътрешното опознаване, приемане, обич и интегриране на всички части, за да се чувстват по-цялостни, свързани, здрави.

И да, пътят към себе си е процес, който отнема години, дори цял живот, но е важно да вървим по пътя си по-осъзнати, и да бъдем заобиколени от хора, които ни обичат, вярват в нас и ни подкрепят.

Ето това е истинската цел на едно партньорство – път към себе опознаване и израстване, и партньорът е там най вече за да ни обича, вярва в нас и ни подкрепя. За това е нужно да се изгради доверие помежду тях – а това е свързано с любов и здравословни граници.

За любовта и границите ще пиша някой друг път, когато ми дойде вдъхновението 😊

А сега ти пожелавам ден изпълнен с обич, приемане и смирение.

С обич,

Диана

Ако статията ти е харесала, подкрепила те е и те е вдъхновила, ще се радвам да я споделиш, за да достигне и до други хора, имащи нужда от това.

БлагоДаря!

 

/0 Коментара/от

Когато започнах да обичам себе си!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да се приемам и обичам такава каквато съм!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да харесвам и обичам тялото си, всяка част от него и да се грижа с любов към него!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да приемам и интегрирам всяка емоция, всяка част от емоционалния свят, всяко чувство, което беше дълги години отхвърлено от мен в тъмницата на Сянката!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да слушам Вътрешното си дете и да следвам нуждите му, да се радвам на красивия му вътрешен свят, който е цветен, автентичен, истински и спонтанен!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да слагам себе си на първо място, за да мога да обичам с цялото си сърце и другите!

Когато започнах да обичам себе си, научих какво е безусловната любов и усетих нейната сила и трансформационна мощ!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да се подкрепям безусловно и да бъда опора за самата себе си!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да искам помощ от другите и да я приемам с благодарност!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да се свързвам през сърцето с човека отсреща, пространство, където нищо друго няма значение, то просто се усеща и чувства!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да изпитвам благодарност за всичко, което се е случило и ме е довело до тук, за всичко, което е и за всичко, което ще бъде!

Когато започнах да обичам себе си, започнах да приемам и уважавам цялостността си.

А започнах да обичам себе си, когато избрах да си кажа ДА на мен и цялата ми същност.

/0 Коментара/от

ЗА НУЖДАТА ОТ СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ – ЕДНА РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА (ЧАСТ 1)

Още в началото, когато започнах да се интересувам от психология, личностно развитие, да изследвам моделите на поведение – моите и на другите, да опознавам чертите на характера – моите и на другите – преди около 10 години – много ми хареса теорията на швейцарския психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг. Тогава ми хареса, а сега живея вярването за цялостност и свързване между дух, душа, ум, емоции и тяло!

Ето как Юнг представя идеята за цялостност през своята теория на аналитичната психология, която той създава. Юнг разглежда психиката разделена на 2 части – съзнавано и несъзнавано, като той в несъзнаваното включва лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Идеята за колективно несъзнавано позволява разбирането, че всички ние сме свързани чрез архетипи, които живеят в нас. Само че не всички архетипи са развити във всеки и видими наяве, но те са там, във всеки един. И оттук идва следствието, че всеки има всичко. И с повишаване на осъзнаването се изваждат наяве, на светло все по скрити вътрешни части/архетипи.

Юнг разглежда цялостността на човек още през 2 архетипа. Той казва, че във всеки един от нас има персона и сянка. Персоната е тази част, която показваме на другите – съзнателната, светлата част от нас, тази която е огряна от светлина и се вижда от мен и другите. Тъмната част от нас – това е сянката – в нея са изтласкани и се складират всички наши аспекти, които са отречени от нас самите. В сянката се намират всички тези наши части, които най-често в детството при преживени травматични събития, ние сме избутали далеч от съзнанието си, за да може да продължим, да оцелеем. Там се намират някои отречени първо от другите, а после и от нас емоции като гняв, ярост, тъга, недоволство. Спомням си като се върна назад във времето как съм възпитавана аз – да бъда разумна, да мисля. И така чувствата и емоциите, особено неприемливите ни правят половинчати, инвалиди, като все едно си без крак, без ръка и т.н. В сянката много често са разположени и чувства като завист, ревност, алчност – все аспекти, които ако си признаем, че притежаваме няма да бъдем „добри хора“. Ще си почерним образа за себе си, защото така са ни научили – да бъдем добри, да даваме безусловно на другите, да се грижим за другите, да слагаме другите преди нас. И когато не покрием възприетия инвалиден образ за себе си, моментите в които се ядосваме, защото някой е постъпил несправедливо с нас или се натъжим, защото сме загубили близък човек – ние си казваме не, ние трябва да сме силни, добри.

Спомням си преди време в едно заведение до мен седяха трима мъже и аз искам не искам чувах разговора им. На единия от тях майката беше починала. Той целия се тресеше от безпокойство, не можеше да си намери място на пейката, където седеше, но не преставаше да повтаря как няма смисъл да тъгува, тя била стара, възрастна, болна. Цялото тяло на този мъж показваше колко му е мъчно и тъжно и това е най-естественото нещо при загуба на толкова близък човек. Но някъде там той е научен, че е мъж, не трябва да показва емоции, не трябва да плаче, да тъгува. Много тъжно.

Всички отхвърлени и неприети аспекти от личността, ние изтласкваме в сянката и се научаваме ние самите да ги отхвърляме, дори да отхвърляме себе си.

За да има светлина и повече цялостност е добре да тръгнем по пътя на индивидуацията, както го нарича Юнг – това е пътят навътре към себе си, към опознаване на всички части – явни и скрити там в сянката. Колкото повече изваждаме тези наши черти и започнем да ги приемаме и обичаме, толкова повече светлина и интегритет ще има в нас.

Нека започнем да слагаме себе си на първо място, да се приемаме и обичаме безусловно, да бъдем цялостни!

 

С обич,

Диана

/0 Коментара/от

За Децата, Границите и Свързването

За децата, границите и свързването

Децата са богатство. Те са толкова чисти, неподправени, естествени. Те са свързани все още силно със себе си, емоциите си, потребностите си.

Когато съм ядосана например и някое от моите момичета ми се усмихне или ми каже „Мамо, обичам те!“ и светът ми се преобръща.

Децата са както толкова сладки, така и може да вбесят човек за секунди, но в това се състои истинското свързване. Защото, когато си свързан дълбоко с един човек, към него може да изпитваш както безусловна любов, така и ярост и тези две емоции, както и всички останали вървят ръка за ръка.

Аз лично изпитвам огромно удоволствие, когато някоя от моите прекрасни дъщери си позволи да изрази гняв или ярост към мен, защото сигурно знаете, че гневът е емоцията, която поставя граници. А границите са нужни, защото те ни определят като отделна личност. Те са нужни за здравата личност, защото ако не си познаваме и отстояваме границите, другите винаги ще знаят кое е по-добре за нас, ще ни използват, ще злоупотребяват. А са ни учили че трябва да поставяме другите и техните нужди преди нашите, да ама не. Ако аз не кажа първо ДА на себе си, казвайки НЕ за нещо на друг, няма как да мога да помагам, да обичам, да обгрижвам.

И да се върна към децата – преди няколко седмици се завърнах от едноседмично приключение на палатки на морето. Бях с двете си момичета, с едно приятелско семейство и още други семейства с деца. Там се срещнах с мъдростта, чистотата, игривостта на децата – моите и чуждите. И се свързах именно защото се чувствам все по-свързана с моето вътрешно дете. Голямата ми дъщеря знае, че във всеки възрастен има едно дете, което живее вътре. Вътрешното дете е онази част от нас, която съхранява творчеството, емоционалния свят, игривостта, автентичността и свободата. И Тя ми каза „Мамо, твоето дете е много забавно“ – това се случва докато си играем двете гмуркайки се в морето да си търсим рапанчета и камъчета.

Ако и ти искаш да се запознаеш, свържеш и освободиш твоето вътрешно дете, може да се запишеш за предстоящия семинар за работа с вътрешното дете, който ще се проведе в няколко срещи. Очаквай скоро подробности за него в сайта и на Facebook страницата ми.

С обич,

Диана

/0 Коментара/от

Ти Си Достатъчна!

Ти си достатъчна, точно такава, каквато си! Ти си достатъчна от първия миг, в който си зачената, след това родена, израстваща и израстнала! Ти си ценна, заслужаваща обич, обичана! Ти си съвършена със своето несъвършенство! Ти си достатъчна с твоето тяло, с твоите мисли, с твоите чувства! Ти заслужаваш подкрепа и разбиране! Ти си красива, огнена, пламенна, понякога дръзка, страстна и силна, а понякога слаба, нежна и уязвима! Ти си емоционална, чувстваща, мислеща, усещаща и интуитивна! Ти си достатъчна, защото всяка жена на тази планета има равно право да бъде, да има и да се чувства щастлива, свободна и удовлетворена!

Виж очите ти как светят, като две звезди, озарили небосвода и усмивката ти грее като Слънцето, подкрепена от нежната енергия на Луната! Всяка клетка в тялото ти е жива и копнее за живота, за енергията, за потока на Любовта!

Ти си достатъчна, защото си дете на майката Земя и бащата Небе!

Тялото ти е живо и душата ти е жива и знай, че ти си достатъчна, просто защото си, а не защото нещо правиш! И знай, че аз ти изпращам моята подкрепа и топлина, независимо къде те намирам в този момент и в какво състояние!

Всичко е преходно в този живот, затова в този момент просто си позволи да бъдеш просто Ти, естествена, автентична, неподправена, жизнена, женствена, красива, обаятелна, нежна, страстна, просто Ти!

Прегръщам те с много обич!

Аз съм днес, тук и сега, просто Диана!

/0 Коментара/от

Избирам да обичам себе си, за да мога да обичам и теб!

Знаеш ли, че любовта е избор, независимо към кого и какво се проявява. Това е чувство тъй дълбоко, тъй всеобхващащо, тъй лечебно и приемащо. И любовта започва от мен към мен, от теб към теб. Ако не можеш да обичаш себе си, как би бил способен да обичаш някой друг или нещо извън границите на твоето тяло и психика. И колко хора като малки са учени да обичат себе си такива каквито са. А това при децата става чрез отношението на възрастните към тях – най-близките мама, татко, баби, дядовци, учители, роднини, близки и далечни познати. Най-основополагащо е отношението на родителите към детето. Ако всеки един от тях му дава пространство да израства и открива света, като го подкрепя, не го предпазва от грешки, валидира чувствата и емоциите му и ги приема, то тогава това малко човече ще израсте стабилно и здраво, с приемане и любов към себе си, с приемане и любов към другите, с доверие към собствената си личност и към света.

След дълги години недоверие в себе си и вярване, че другите знаят по-добре за мен, аз се уча все повече да откривам и приемам собствената си ценност, да се доверявам да интуицията си, на способностите си, да се приемам такава каквато съм с всички черти на личността си, с всички емоции, които напират вътре в душата ми. Аз избирам да се обърна към себе си с любов и нежност и съм благодарна, че имам толкова прекрасни близки и приятели, терапевти и преподаватели, които да ме подкрепят в този процес. И правейки го за себе си, аз имам възможността и способността да го правя и за някой друг, за теб, който имаш нужда от подкрепа по пътя си на личностно опознаване и приемане. Защото ти си достатъчен, ценен, заслужаващ безусловна любов, човек!

/0 Коментара/от

ЛЮБОВ

Какво за мен е любовта? На първо място любовта не е тогава, когато си влюбен, защото влюбването е свързано с виждането на човека отсреща само в розово, виждайки някого в идеализиран образ. Любовта е нещо много по-голямо, по-всеобхватно, по-цялостно!

Любов може да съществува между двама души или между две живи същества, независимо дали са родител и дете, партньори, роднини, приятели или човек и животно, човек и растение – просто любов между две живи творения на природата.

Любовта е интимност, интимно преживяване.

Любовта е докосване и докосваща – физически и емоционално.

Любовта е уютна, тогава когато се чувстваш у дома в пространството с човека, към когото изпитваш любов. 

Любовта е приемане. Приемаш себе си  и човека до теб такъв какъвто е.

Любовта е честност и прямота. Обичаш истински, когато можеш да бъдеш честен с другия.

Любовта е доверие. Това е да си затвориш очите и да се довериш, да се чувстваш сигурна/сигурен в ръцете на любимия човек.

Любовта е нежна и страстна, разбираща и подкрепяща!

Любовта е емоционална, дръзка, а понякога и изпепеляваща, но оставяща усещането за живот и жизненост!

Любовта започва от мен към мен и от теб към теб!

/0 Коментара/от

Равносметка на прага на Новата 2019г.

Седнала на удобния си терапевтичен диван с чаша вино пред мен, аз изпращам старата 2018г. и посрещам Новата 2019г.  Да, тази вечер избрах да бъда сама, да остана със себе си, да се обърна навътре и да си дам сметка какво се случи и с какво приключих отминаващата 2018 година. Това бе за мен година на големи промени, на много болка, мъка, тъга, страх, гняв, ярост и също така година на истинско и дълбоко щастие, радост, любов, възхищение, вдъхновение. Това бе година на раздели и разводи, на разочарования и падане на илюзии. 2018 година ще запомня като една много динамична и трансформационна в моя живот. Почувствах се освободена, падайки старите брони и вярвания и идвайки лекотата.

Отминаващата 2018 година ме изправи пред научаването на много уроци, на това как да падам и как да се изправям, на това как да обичам и уважавам себе си, на това да не търпя повече унижения и да избирам себе си; на това да се уважавам и посрещам уважението на другите. А хората, които отпаднаха от живота ми са хора на миналото, на този живот, в който се бях съгласила да бъда жертва, тогава, когато се бях съгласила да се съобразявам и поставям другите преди мен, тогава, когато се подавах на манипулации и оставях живота ми да бъде управляван от друг.

Оставам всичко това зад гърба си! Тази година се справих с предизвикателствата благодарение на безусловната подкрепа на майка ми, сестра ми и шепа мои приятелки – вие си знаете кои сте. Благодаря ви, че бяхте до мен, че сте до мен! Разбрах кой е до мен и в трудните моменти, защото в радост е лесно да подкрепяш, но в болката разбираш кой наистина е зад гърба ти! Благодаря на децата ми, че са толкова прекрасни и съм благословена да бъда тяхна майка.  И също съм изключително благодарна на вас моите клиенти за доверието да бъда част от вашия процес и път!

Изключително съм благодарна на моята терапевтка, защото благодарение на нейното огледало, разбиране и подкрепа аз съм тук където съм! И тази вечер ако трябваше да избирам да бъда с някой то бих била с нея, защото тя ме оставя да бъда каквато съм в момента, да чувствам каквото чувствам, а аз в момента нямам нужда от успокоение, а да излея последните си сълзи за тази година и да започна по-осъзната, по-благодарна и по-чувстваща и приемаща Новата 2019 година.

Нова Година очаквам те с трепет и вълнение, бъди за мен израстваща, подкрепяща и сбъдната във всяко едно отношение в моя живот.

Пожелавам на себе си и на теб здраве, благоденствие, изобилие, любов, топлина, доверие и уют. Нека слушаме повика на сърцето и гласът на душата, те и нашето тяло знаят кое е най добре за мен, за теб, за него, за нея!

С благодарност и уважение!

Сбогом 2018 година и Добре дошла 2019 година!

Ваша Диана

31.12.2018г. 23.00

/0 Коментара/от

Вяра, Надежда, Любов

Три вълшебни думи. Три думи, носещи в себе си дълбок смисъл и съдържание. Три думи, докосващи всяка съдба.

В нумерологията числото ТРИ носи много силна енергия – космическа, вселенска, божествена. То излъчва вибрацията на творческото изразяване на дълбоката емоционалност, на чувството за радост. А когато сме свързани със всичко това, тогава сме свързани със себе си – със своите ТРИ висши аспекта – ние сме ДУХ, ДУША и ТЯЛО. Ние сме ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ! Дори и да не го усещаме постоянно, всичко това е вътре в нас!

ВЯРА – Вярата на първо място е свързана с ВЯРАТА В СЕБЕ СИ. За да имаме вяра в света около нас, в хората, на първо място е необходимо да вярваме в себе си, да се доверим на себе си. Ако имаме съмнения в нас, в нашата същност и права, то тогава много трудно бихме се доверили и повярвали на който или каквото и да е било извън нас. А аз вярвам, че всеки един от нас е ценен, уникален, заслужаващ любов и уважение! Вярвайте в себе си, в прекрасната си същност!

НАДЕЖДА – Хората са казали, че надеждата умира последна. Ако нямаме надежда, ние ще бъдем мъртви. И най-болезнено е да се чувстваме мъртви отвътре, духовно и емоционално, а физически да сме живи. Нека се свържем с пламъка вътре в нас, с огъня, който ни кара да живеем с радост. Нека събудим всяка клетка, която ни дава чувството за енергия, живот и пълнота в ежедневието. Нека се свържем с душата си, която носи Надеждата!

ЛЮБОВ – Всичко е свързано с Любовта! Ако не обичаме себе си, всяка своя част вътре в нас, всичко свои положителни и отрицателни черти, няма как да даваме Любов на другия. Ако не съумяваме да пълним нашия емоционален резервоар с Любов, то няма да имаме ресурса да дарим с обич близките си! Нека обичаме повече себе си, да се грижим за себе си, да бъдем автентични и уважаващи се, да се чувстваме удовлетворени от това, което сме!

И ето всичко започва от нас – ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ към СЕБЕ СИ! Тогава ще бъдем цялостни личности, а колкото повече, толкова повече – казва Мечо Пух 😊 Стремеж към личностно израстване, индивидуация, завършеност!

/0 Коментара/от