Здравей, мило мое тяло!
Прости ми, че толкова години се бях научила да те насилвам и пренебрегвам, да не се грижа по най-добрия начин за теб. Прости ми, че не се грижих за теб така, както имаше нужда, така, както толкова пъти си ми давало знаци – от кое се чувстваш добре или пък точно обратното.
Бях се научила да бързам, да търча по задачи, защото винаги имаше някаква работа, нещо важно да бъде направено, да се погрижа за нещо навън или пък за някого навън.
Моето осъзнаване за целия този „вреден“ за мен модел на живот започна преди повече от 12 години, когато точно чрез моето тяло, родих голямата си дъщеря, но и аз се родих отново за втори път. Първи голям поправителен за начина ми на живот, който ме погубваше, караше ме да следвам сляпо нечии, чужди модели, наложени ми отвън – от семейството ми, от обществото, от целия външен свят. Така за първи път открих хомеопатията като инструмент за лекуване на тялото, но и на душата, травмите от детството, на тези зловредни за мен модели, които ме бяха вкарали в дългогодишна депресия, които ме бяха накарали да вярвам, че не заслужавам любов, удоволствие, щастие, радост.
И за да затвърдя минаването през трансформацията на тялото и душата – през 2012 година минах през втория поправителен – с раждането през моето тяло на втората ми дъщеря. Тогава вече бях записала да уча 4-годишно обучение по класическа хомеопатия. А две години по-късно вече учех психология. И след още две години пък записах квалификация като гещалт психотерапевт – още едно 4 годишно обучение. Много обучения и лична терапия на душата и тялото ми минах от тогава – от 2009 година насам.
Много силно вярвах за връзката между душата и тялото; между психическото състояние на човек и симптомите, които тялото развива. А сега вярвам с цялото си сърце и целия опит зад гърба ми как всеки един симптом е свързан с мисъл и емоция. Тялото ни е толкова мъдро, то е наш приятел, а не наш враг, както толкова дълги години са ни го вменявали.
Мило мое тяло, прости, че все още има моменти, в които забравям за теб, потънала в поредната задача, дейност и отнесла се от земното. А точно ти ме връщаш тук обратно към материята, защото ти си моя храм и моя дом тук на Земята.
Обичам те, мило мое тяло и ти благодаря! Благодаря ти за всяка болка, за всеки симптом, защото ми напомняше и напомняш, че е нужно отново да се обърна навътре към себе си, да потърся чувството, емоцията, мисълта, нуждата.
Да, зад всеки симптом стои неудовлетворена нужда.
Да, зад всяка емоция, стои неудовлетворена нужда.
Да, за да е щастливо тялото, е нужно ние да сме щастливи, да са ни удовлетворени нуждите от любов, сигурност и безопасност, признание, подкрепа.
Моето тяло ме обича безусловно.
Твоето тяло те обича безусловно.
Мило мое тяло, обещавам от този момент да те обичам и се грижа за теб още по-добре – да ти давам това, от което имаш нужда и знам, че ти ще отвърнеш със същото!
Обичам те, мило мое тяло!
С обич,
Диана
П.П. Ако тази статия ти е харесала, може да я споделиш там, където би могла да докосне, помогне, вдъхнови.
Благодаря ти за подкрепата!