„Терапията при Диана ме накара да видя себе си отстрани, накара ме да усетя слепите ми зони.

Осъзнах как класифицирам емоциите си като емоции табу, които ми пречат да изпитам това щастие с близките хора, за което съм копняла и копнея.

Осъзнах слабостите си, които мислех, че съм се справила с тях, но се оказа, че съм ги замаскирала от себе си.

Терапията ми донесе желание за замозаявяване във всеки план.“

Е. Д. – 24 г., учаща магистратура „Културно предприемачество“ в ЕСФАМ, май 2018

„Аз съм един чувствителен човек и съм ок с това.

Моят случай е сигурно подобен на хиляди други, но все пак различен. Със своите особености, ценности и навици аз съм една различна вселена. Радвам се, че правя тази ретроспекция за изминалата една година  съвместна работа с Диана Александрова ( на кратко – Д.А.). Ако трябва да дам название на тази година, то ще бъде: ДВИЖЕНИЕ. Хора, ситуации, решения, тревоги, кризи, осъзнавания, идеи, свобода…И после пак…Вървиш по една спирала и никога не е едно и също, но винаги научаваш нещо ново.

Професия: актьор

Години: 30

Семейно положение: нищо

Социално положение: Сама ми е по-добре

Преди година:  Преди година не можех да се определя коя съм точно? Какво искам? Страх ме беше, въобще да оставам за дълго в нещо, защото не искам да ме свързват с „нещото“. Често боледувах. Често бях тъжна и това траеше по месеци. Исках да бъда навсякъде, така се чувствах полезна и значима. Карах се с родители, приятели. Доста крайно агресивна на моменти. Таях и складирах обидата в себе си и я изливах на неподходящите места. Чувствах, че не ме разбират. Когато бях разтроена се тъпчех с храна. До там бях стигнала, че стойката ми се беше изкривила. Ниско самочувствие, ниска самооценка, бях по-ниска от тревата. Говорех тихо и мънках. Постоянно изпадах в крайности. Бях дребнава, не споделях с никого нищо. Лъжех себе си и другите. Опитвах се да ги впечатля. Случваха ми се някакви неща, но аз не им обръщах  внимание и те продължаваха да се случват. Предпочитах да ми е лесно и да не си давам много зор. Як мързел!. Не четях, не слушах…все едни и същи гадни ситуации ме преследваха… Мога да продължавам да пиша още, защото смятам, че всичко е комплексно. Ако ти се случва нещо лошо в семейството, то ще се случи и в други сфери на живота ти.

Бях сигурна, че беше нужно да поработя над себе си…

Година по-късно:  Хубаво е да имаш огледало. Да се погледнеш и да видиш къде се крие твоя проблем, да се опознаеш, да се помириш със себе си, да се чуеш, да се разбереш, да си вземеш необходимото за теб време. Като по твой размер. Д. А. беше моето огледало. Задаваше ми точните въпроси. Къде чувствах проблема в тялото? (Тялото е неизменен спътник. То е индикатор на събитията случващи в теб). И задвижихме заедно машината. Започна много лесно. Всичко разбирах, но не го прилагах. Месец след това машината ми започна да изхвърля разни чернилки, които са се събирали в мен близо 30 години. Стари модели на мислене, стари връзки, чужди ценности, чужди мечти. Започнах да обръщам внимание на всичко. На моите решения, реакции, чувства. Започнах да ставам осъзнат човек. Драмите, които създавам вече отшумяват за ден-два. Случайностите се умножават и ме учат все по-често. Машината ми в момента пътува. Още скърца, но се движи. Знам, че пътят е дълъг, но вече е важен той, а не крайната цел. Може и да ви звучи клиширано, но когато го преживееш вече стои дадено усещане зад тази сентенция-твоето усещане.

Като резюме: Едни добре вложени пари в мен и моето бъдеще. Чудесно запознанство!“

М. К. – 30г. – Актриса

“Свързах се с Диана преди около година – търсех психолог, който да ми помогне да възстановя връзката със себе си. При първата среща ми вдъхна доверие и продължихме. Сега мога да кажа, че:

  1. знам какво е да послушаш усещанията в тялото си;
  2. изразходвам само по 1 салфетка за консултация за плачене (като започнах с поне пакетче :));
  3. успявам да кажа какво искам с 2 думи, без да чакам хората сами да се досещат и да се ядосвам, че не са ясновидци;
  4. мога да кажа, когато на работа нещо не ме устройва, а не да търпя и да чакам с години, докато се вбеся на колежката и й се развикам;
  5. мога да кажа на близък човек, че нещо не ми харесва в общуването ни, без да се притеснявам, че ще ми се обиди – знам, че ако го направи, не ми е бил толкова близък :);
  6. почти съм успяла да схвана, че имам изначално право на здраве, адекватно оценяване на знанията и уменията ми и прекрасни отношения;
  7. почти винаги закъснявах, а забелязвам от месец, че успявам да отида навреме и че свършвам задачите си по-бързо и стегнато.

Има и още, но и това за мен е достатъчен повод за благодарност към Диана за подкрепящата и внимателна среда, която създава за клиентите си.”

Д. Е., 46 г., фрилансър – март 2018 г.

„За първи път посетих Диана Александрова, защото мислех, че имам страх от затворени пространства, което се оказа всъщност страх от изоставяне, а точно тогава ме бяха изоставили, но не осъзнавах колко много това е повлияло на психиката ми. Но този страх, всъщност се оказа, че идва още от детството. Посещавах Диди в продължение на 3 месеца, но за това кратко време тя ме научи да приемам себе си с всичките си недостатъци, защото – това съм аз и с това „аз“ живея всеки ден и точно затова трябва да съм в хармония с моето „аз“ и всичките му предимства и недостатъци. Научи ме, че е същото и с всички останали хора и че това са те – харесва ли ми или не добре е да ги приемам такива, каквито са, защото това е тяхното „аз“, което е съвършено такова, каквото е, защото всеки е идеален точно такъв, какъвто е. Научи ме на нещо много важно – че винаги и преди всичко трябва да уважавам себе си, преди всички останали. Научи ме, че никой не е длъжен на никого. Научи ме, че не бива да правя, каквото и да е, защото така ТРЯБВА – нищо не ТРЯБВА. И нещо много важно – да „чувам“ и усещам себе си, своите чувства и емоции. Благодаря ти, Диана Александрова!“

Г. Д., 33 г. – Маникюрист