Равнопоставеност и уважение във взаимоотношенията

Аз съм

Женствена | Естествена | Неповторима | Автентична

И до мен може да се докосне всеки, който се осмели да ме види, усети, почувства такава каквато съм. Може да се докосне всеки, който има желание на взаимен обмен на даване и получаване, на обменяне на женска и мъжка енергия, за да има баланс във взаимоотношенията.

За мен всяко връзка трябва да е основана на баланс между даване и получаване. И когато се изгуби този баланс, взаимоотношенията се усещат като непълноценни, може да възникнат чувства като гняв, обида, да се почувстваш използван. И също искам да добавя, че във всяко връзка независимо дали с партньор, приятел, познат влизаш с цялостната си същност, с това, което си, с всички твои „положителни“ и „отрицателни“ страни. Човекът отсреща също влиза в контакта по същия начин. И само, когато всеки е свободен да изрази себе си, емоциите, които чувства и отсрещната страна го посреща с приемане, то тогава може да се осъществи пълноценна връзка. Да отвориш всичките си сетива, да си готов да посрещнеш това, което идва отсреща, дори да се чувстваш уязвим, но отворен, защото само тогава можеш да присъстваш с цялата си същност. Можеш да чуеш плача на другаря си, да видиш сълзите стичащи се по бузите му, да настръхнеш, усещайки и чувствайки неговата тъга и да го прегърнеш, ако това е нещото, от което има нужда той/тя в този момент.

За мен да уважаваш човека отсреща е важно чувство, което помага да можеш да го „чуеш“. Ако аз споделям нещо, някакъв казус, правя го, защото имам доверие на човека, а той започне да ми казва как да постъпя, какво да направя, дори как да се чувствам – какво става? Аз само споделям и не съм помолила за съвет или мнение. Когато такъв ми бъде даден, за мен означава, че той не вярва в моя потенциал, в правото ми да преценявам и вземам правилното решение за мен, правото ми дори да сгреша. Отнема ми се правото да поема отговорност за себе си и решенията, които вземам.
За мен най-важното в едни взаимоотношения е да са равнопоставени, основани на подкрепа и обич за другия по неговия личен път на ставане и падане, на израстване и регресия, на бури и сътресения и на удовлетворяващи преживявания; и вяра в неговия потенциал.