Принципи на лечение в Хомеопатията

Днес принципите, които следва Хомеопатичната лечебна система са следните:

1. Принципът на подобието (за повече информация, виж тук).
2. Хомеопатичните лекарства са ДИНАМИЧНИ лекарства.
3. Хомеопатичните лекарствата винаги се приемат в ТЕЧНА форма.
4. Подходът в хомеопатичното лечение е ИНДИВИДУАЛЕН, защото всеки човек е различен!
5. Принцип за ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВЕНО СРЕДСТВО!
6. Принцип за минималната доза.
7. Принцип за правилната посока на излекуване на болестта, създаден от немския хомеопат Константин Херинг.

Хомеопатичните лекарства са динамични лекарства. Те се приготвят по специален начин като изходното вещество може да бъде с растителен произход, животински произход, да бъде минерал или химическо вещество. От това изходно вещество преди процеса на производство на самото хомеопатично лекарство е направена или майчина тинктура или е стрито чрез процес на тритурация (стриване). Много важен е процесът на динамизация при производството на хомеопатичните лекарства. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

Защо хомеопатичните лекарства се приемат винаги в течна форма. Отговор на този въпрос може да даде параграф 247 от “Органон на лечебното изкуство” на Ханеман: „Не е целесъобразно дадено лекарство да се повтаря дори веднъж в една и съща неизменна доза…В резултат на получената друга неизменна доза, пациентът може да се разболее от друга, дори по-силна болест…Но ако следващите дози всеки път биват леко изменени, а именно потенцирани в малко по-голяма степен,…усещането за естествена болест намалява и така излекуването да се приближи.“ Това, което Самуел Ханеман ни казва с този параграф е, че е необходимо всеки следващ прием на хомеопатичното лекарство да бъде с леко изменена потенция – стимул за организма. Това може да стане само когато хомеопатичното лекарство е в течна форма. Затова е необходимо преди всеки прием да се разтръска шишенцето с хомеопатичното лекарство, или пък ако са разтворени гранулите във вода- преди всеки прием да се разбърка с лъжичка.

Следващия принцип казва, че в хомеопатичното лечение се използва ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД,  и това не е случайно. Всеки един човек е различен и уникален. Например двама различни човека страдащи от главоболие могат да получат две различни хомеопатични лекарства. Защото единия ще го боли главата в областта на челото и болката ще се подобрява от масаж, а другия ще го боли в тилната област и ще има усещане за стягане като от каска. Съвременната традиционна медицина ще даде едно лекарство като чуе симптома главоболие, без да се интересува от човека отсреща и как той преживява този симптом.

Класическият хомеопат, следващ гореописаните принципи, ще посрещне човека с готовност да го изслуша и види кой е той, със заинтересованост към неговите преживявания на физическо и психическо ниво. В параграф 3 от Органон пише: „Ако лечителят ясно разбира … какво трябва да бъде лекувано в болестта, т.е. разпознава, идентифицира болестта във всеки индивидуален случай, … тогава той разбира как да лекува разумно и рационално и е истински практик на целебното изкуство“.

Защо ЕДИНСТВЕНО лекарствено средство или защо само едно хомеопатично лекарство е необходимо да се приема в даден момент. Параграф 273 от Органон казва: „…В хомеопатията – единственото истинно, просто и целебно изкуство – е абсолютно недопустимо да се дават на пациента по едно и също време две лекарствени вещества едновременно“. Човекът е един, той идва със своята съвкупност от симптоми на физическо, емоционално и ментално ниво – само едно най подобно хомеопатично лекарство отговаря на тази съвкупност!

Принципът за МИНИМАЛНАТА доза се позовава на Параграф 276 от Органон, който казва: „…едно лекарствено средство, дори да е хомеопатично за болестния случай, причинява вреда при всяка прекалено голяма доза.“ Този принцип се свързва с предишно описания за индивидуалния подход. Хомеопатът опознавайки добре пациента подбира освен най-подобното хомеопатично лекарство, но и дава най-минималната нужна за точно този човек доза, така че здравето му да се възстанови „бързо, безвредно и трайно“ (по Параграф 2 от Органон).

Спазвайки тези принципи, немският класически хомеопат Константин Херинг на базата на своята практика установява каква е правилната посока на излекуване за всеки човек, лекуващ се с хомеопатия. Той установява, че болестта изчезва в следните посоки – 1.От по-важни (по-вътрешни) органи и системи към по-малко важни (по-външни за организма) органи и системи; 2. Симптомите изчезват в ред обратен на този, в който са се появили (т.е. изчезват първо последно появили се симптоми); и 3. Симптомите изчезват отгоре надолу – например ако човек има обрив по ръцете и по краката, то за правилна посока на излекуване ще се смята, ако обривът първо се скрие от ръцете и след това от краката.

Тази статия е информативна с цел запознаване принципите на лечение в Хомеопатията.