„Аз съм един чувствителен човек и съм ок с това.

Моят случай е сигурно подобен на хиляди други, но все пак различен. Със своите особености, ценности и навици аз съм една различна вселена. Радвам се, че правя тази ретроспекция за изминалата една година  съвместна работа с Диана Александрова ( на кратко – Д.А.). Ако трябва да дам название на тази година, то ще бъде: ДВИЖЕНИЕ. Хора, ситуации, решения, тревоги, кризи, осъзнавания, идеи, свобода…И после пак…Вървиш по една спирала и никога не е едно и също, но винаги научаваш нещо ново.

Професия: актьор

Години: 30

Семейно положение: нищо

Социално положение: Сама ми е по-добре

Преди година:  Преди година не можех да се определя коя съм точно? Какво искам? Страх ме беше, въобще да оставам за дълго в нещо, защото не искам да ме свързват с „нещото“. Често боледувах. Често бях тъжна и това траеше по месеци. Исках да бъда навсякъде, така се чувствах полезна и значима. Карах се с родители, приятели. Доста крайно агресивна на моменти. Таях и складирах обидата в себе си и я изливах на неподходящите места. Чувствах, че не ме разбират. Когато бях разтроена се тъпчех с храна. До там бях стигнала, че стойката ми се беше изкривила. Ниско самочувствие, ниска самооценка, бях по-ниска от тревата. Говорех тихо и мънках. Постоянно изпадах в крайности. Бях дребнава, не споделях с никого нищо. Лъжех себе си и другите. Опитвах се да ги впечатля. Случваха ми се някакви неща, но аз не им обръщах  внимание и те продължаваха да се случват. Предпочитах да ми е лесно и да не си давам много зор. Як мързел!. Не четях, не слушах…все едни и същи гадни ситуации ме преследваха… Мога да продължавам да пиша още, защото смятам, че всичко е комплексно. Ако ти се случва нещо лошо в семейството, то ще се случи и в други сфери на живота ти.

Бях сигурна, че беше нужно да поработя над себе си…

Година по-късно:  Хубаво е да имаш огледало. Да се погледнеш и да видиш къде се крие твоя проблем, да се опознаеш, да се помириш със себе си, да се чуеш, да се разбереш, да си вземеш необходимото за теб време. Като по твой размер. Д. А. беше моето огледало. Задаваше ми точните въпроси. Къде чувствах проблема в тялото? (Тялото е неизменен спътник. То е индикатор на събитията случващи в теб). И задвижихме заедно машината. Започна много лесно. Всичко разбирах, но не го прилагах. Месец след това машината ми започна да изхвърля разни чернилки, които са се събирали в мен близо 30 години. Стари модели на мислене, стари връзки, чужди ценности, чужди мечти. Започнах да обръщам внимание на всичко. На моите решения, реакции, чувства. Започнах да ставам осъзнат човек. Драмите, които създавам вече отшумяват за ден-два. Случайностите се умножават и ме учат все по-често. Машината ми в момента пътува. Още скърца, но се движи. Знам, че пътят е дълъг, но вече е важен той, а не крайната цел. Може и да ви звучи клиширано, но когато го преживееш вече стои дадено усещане зад тази сентенция-твоето усещане.

Като резюме: Едни добре вложени пари в мен и моето бъдеще. Чудесно запознанство!“

М. К. – 30г. – Актриса

0 отговора

Отговорете

Желаете ли да се включите в разговора?
Моля, заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *