За изборите в живота и смисъла на едно партньорство

Здравей, приятелю, днес на 4.04.2021г. – деня, в който се празнува професионалния ден на психолога и избираме нов парламент, който да управлява държавата ни, реших да седна и вдъхновена да пиша по темата за партнирането.

Какво е общото във всичко? Ами психологът помага на човек да опознава себе си, да разбира как трудностите и проблемите в живота му са възникнали. Човекът започва да разбира, приема и обича повече себе си, интегрирайки отцепените от личността и идентичността му вътрешни части. И тогава тя/той може да прави съзнателни избори, така че да организира живота си по по-добър за нея/него начин. Овластява се с вътрешната си сила и поема отговорност за живота си.

А именно днес е ден, който имаме шанс поемайки отговорност като граждани на тази прекрасна и красива България, да направим съзнателен избор за промяна. Промяна към новото, по-доброто, по-здравото и вътре и отвън.

И как всичко това се свързва с партньорството?

Темата за партньорството винаги е била актуална за мен. Човешките взаимоотношения са ми много интересни и от 12 години насам ги изследвам съзнателно. Когато говоря за партньорство, имам предвид човешките взаимоотношения между двама човека. И за мен това е изкуство, което все още развивам и в себе си.

Аз възприемам хората за равни, всеки един човек има еднакво право на живот, добруване, благосъстояние, любов, грижа, закрила, сигурност, уважение. И това го казвам независимо дали е малък или голям на възраст човека.

И във всяко едно взаимоотношение е нужно да има изслушване, зачитане, баланс.

И за да го има всичко това е нужно да си отделим пространство и време, за да се вгледаме вътре в себе си, да се свържем с любовта вътре в нас, да разгледаме вътрешните си процеси, вътрешните си връзки отвътре, своите емоции, страхове, вярвания. И в този дълбок процес е нужна много подкрепа, доверие, загриженост, обич, търпение.

А външното партньорство – дали интимно, приятелско, терапевт-клиент, възрастен-дете – служи единствено за подкрепа и израстване и ако не е такова е нужно да намерим тези хора и връзки отвън, които го правят такова.

Много от нас сме израснали в дисфункционални семейства. Какво имам предвид? Нуждите ни като деца – а именно от безусловна любов, топла грижа, близост, разбиране, подкрепа, защита и закрила, усещане за сигурност и доверие – не са били удовлетворени. И така ние сме заучили определени модели на поведение, които са ни помогнали да оцелеем в тази среда. Но сега като големи изпитваме трудности в живота си, във взаимоотношенията с другите и не знаем как да се справим и постигнем добруване.

Това го пиша с цялото ми уважение, разбиране и приемане, че възрастните, които са се грижили за нас като деца са дали най-доброто, което са знаели, имали вътре в себе си и разбиранията си за живота.

Израствайки и аз в дисфункционално семейство, започнах своето съзнателно вътрешно търсене, разбиране и интегриране преди 12 години. Това ме доведе и до професиите, които практикувам днес – на психолог, психотерапевт, хомеопат и енергиен лечител – с единствената цел – да подкрепям своите клиенти по пътя на вътрешното опознаване, приемане, обич и интегриране на всички части, за да се чувстват по-цялостни, свързани, здрави.

И да, пътят към себе си е процес, който отнема години, дори цял живот, но е важно да вървим по пътя си по-осъзнати, и да бъдем заобиколени от хора, които ни обичат, вярват в нас и ни подкрепят.

Ето това е истинската цел на едно партньорство – път към себе опознаване и израстване, и партньорът е там най вече за да ни обича, вярва в нас и ни подкрепя. За това е нужно да се изгради доверие помежду тях – а това е свързано с любов и здравословни граници.

За любовта и границите ще пиша някой друг път, когато ми дойде вдъхновението 😊

А сега ти пожелавам ден изпълнен с обич, приемане и смирение.

С обич,

Диана

Ако статията ти е харесала, подкрепила те е и те е вдъхновила, ще се радвам да я споделиш, за да достигне и до други хора, имащи нужда от това.

БлагоДаря!