За болката и благословията от една раздяла

Когато след многогодишно съжителство или брак решаваш да се разделиш с партньора си, основните чувства и усещания, през които преминаваш са болка, огромна празнина, чувство за провал, гняв, тъга, разочарование. Тези емоции може да са осъзнати или не. Те може да са били чувствани през времето, защото процесът на раздяла обикновено трае дълъг период от време преди да се стигне до окончателното решение. Представям си, че доста тълго време си стоял/а между обмислянето до действието за приключването на връзката, в която не се чувстваш комфортно, или потиснато. И когато се стигне на прага на заявяване на желанието за раздяла, се дръпваш назад, оттегляш се от страх, от ужас, как ще останеш в самота, как ще се справиш без другия. По някакъв начин чувстваш зависимост към партньора си, дали финансова или емоционална. Животът ти се струва невъзможен без другия човек. И отлагаш и се дразниш, е има моменти и на спокойствие, но нетърпимостта с времето става все по-голяма, като някаква бездна, от която не виждаш изход. А когато има и деца от партньорствто, съгласието за раздяла става още по немислимо. Особено тежко е, когато родителите не застават зад гърба ти. И така дни и седмици наред все в същия омагьосан кръг се въртиш и се надяваш, че нещата ще се оправят, стараеш се, търсиш всякакви методи.

Разбирам те и искам да ти кажа, че ти не си сам, дори да ти се струва така, имаш най-ценното себе си! В такъв момент можеш да се погрижиш за себе си като отидеш на терапевт или психолог; ако нямаш такава възможност, сподели с приятел, близък, поискай си подкрепа, тя е от изключителна важност в този момент.

Раздялата понякога е необходима като начин на отделяне от другия, за да видиш себе си. Особено ако в твоя живот си свикнал да се грижиш и бъдеш отговорен за другите около теб, за партньора, децата. И сега е време да поемеш отговорност за себе си и собствените чувства, живот, добруване. Да се научиш да се разбираш, приемаш, обичаш безусловно. И в този смисъл приключването на една връзка е благословия, а благодарността идва по-късно, когато си дадеш пространство да изживееш гнева, тъгата, болката. Когато се свържеш с вътрешните си ресурси за справяне, а всеки ги има и аз вярвам в теб, яврвам в това, че можеш да се справиш, само си позволи да стоиш в този процес с приемане и ако имаш нужда, потърси професионална помощ.

Пътуването навътре към себе си е процес, който дава осъзнаване за това, което си, за твоите чувства, за нуждите ти и възможността да си ги видиш, признаеш и приемеш такива каквито са. Това дава повече чувство за цялостност, стабилност, интегритет.

Вярвам в теб, където и да си, който и да си!